За книгата: година / Райли: Когато казвате думи, никога не се замисляте за контекста на това колко силни могат да бъдат всъщност, когато са изречени. Отидох твърде далеч и когато Ашли избяга от мен, съжалих за това, което казах. Целта ми беше да я нараня... Не съм планирал да я счупя. по дяволите Оставих гнева и болката си да ми попречат. Преди да успея да изтичам след нея, Габриела ме изпревари и се втурна след нея по коридора... Ашли: Не знам колко дълго плаках, но ми се стори цяла вечност. Възглавницата беше изцапана от моите сълзи и спирала. Гърдите ме боляха, от което ме болеше цялото тяло. Габриела загаси всички светлини и ми каза, че ще се върне скоро, но още не се е върнала. Все още исках да бъда сама, за да се потопя в мъката и отчаянието си. Сам бях виновен за страданието си, но думите на Райли пронизаха душата ми. Той не само разкъса сърцето ми на две, но и ме лиши от всяка надежда…